Варна, Балчик и Старите столици

Отпътуване от съответния град. Пристигане във Варна около обяд. Програмата започва с посещение на Музей „Нова история на Варна”. Дори сградата на този музей има интересна история – консулство, хотел, а после затвор, докато става музей. В залите има възстановки на оригинални предмети, ателиета, хотелска стая, сладкарница, гостилница, има дори и кът от плажа с кабинка за преобличане. Общата площ на музея е 600 кв.м.
Настаняване в хотел.
Свободно време или възможност за посещение на Аладжа манастир. Манастирът „Света Троица” възниква около XI-XII в., когато там започва заселването на аскетите-монаси. Пещерите му обаче са обитавани още през Ранновизантийската епоха и от тогава датират първите археологически материали намерени там – монети и няколко керамични парчета. Сегашният вид на манастира е по-различен от първоначалния. Днес могат да се различат останките на около 20 помещения и 3 църкви, разположени на две нива, свързани помежду си със стълбища, изсечени в скалите. Аладжа манастир е един от най-известните скални манастири у нас, името му идва от турското „шарен”, което вероятно се дължи на стенописите. И до ден-днешен за обителта се разказват легенди, едната от които е за легендарни съкровища на 12 манастира, скрити в района.
Връщане в хотела. Нощувка.

Закуска. Свободно време или по желание целодневна екскурзия до Ботаническата градина в Балчик и нос Калиакра.
Днешната Ботаническа градина съществува от 1955 г. Част от общата ѝ площ (194 декара) е защитена от закона. Мястото е чудесно както за любители, така и за експерти в областта на растенията. Архитектурно–парковият комплекс ‘’Двореца’’ също се намира в ‘’двора’’ на ботаническата градина. В началото на XX век той е бил използван от Мария Александрина Виктория де Единбург (румънска кралица) като резиденция. Днес могат да се видят красивите градински тераси, зелените арки, стръмните стълби, множеството водни канали, големия водопад и др. Дворецът е построен от 1924 г. до 1927 г. в непосредствена близост до морския бряг. Той е на 3 етажа и има кула, която наподобява минаре на джамия.
В Ботаническата градина има над 3000 вида растения от цял свят, между които субтропични и тропични екзоти. През топлите месеци в годината се прави експозиция на открито от сукуленти (някои от тях цъфтят през 100 години) и кактуси, които са над 600 вида. Сред дърветата присъстват много редки видове като бонбонено дърво, каучуково дърво, древно гинго, книжно дърво, лирово дърво, метасеквоя (това дърво е смятано за изчезнал вид, докато не било открито живо от академик Николай Стоянов при експедиция в Китай) и много др. Освен всичко това, в градината има много видове цветя и цветни храсти. Ботаническата градина е красива през всички сезони на годината.
Нос Калиакра е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров. Той е природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. От носа могат да се налюдават делфини, плуващи в Черно море, а скалите са местообитание на аристотелевия корморан. Калиакра е една от първите защитени територии в България (от 1941 г. насам и е единственият резерват в България, включващ и защитена морска акватория.
Връщане в хотела. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за първата българска столица - Плиска и Национален историко-архиелогически резерват "Плиска". Средновековна Плиска е възникнала като населено място скоро след историческата за българите победа над Византия през 681 г. Плиска е централна резиденция на българските владетели, първа столица и най-многолюден град на Ранносредновековната българска държава. Най–важната и най–пълно изследвана част от Плиска е укрепената резиденция на българските ханове и князе – т. нар. Вътрешен град.
Ще посетим и Двора на Кирилицата. Културно-историческият комплекс "Двор на кирилицата" отваря врати през 2015 г. по повод 1150-годишнината от покръстването на българите в източноправославната християнска вяра. Всяка от високите 12 метра кирилски букви има своето послание с изображението и орнаментиката си.
Програмата продължава с посещение на Националния историко–археологически резерват и музей ‘’Велики Преслав’’. Резерватът е разположен е на около 2 км на юг от днешния град Велики Преслав и е с площ 5 кв. км. Внушителните останки на втората столица на Дунавска България и днес предизвикват респект и възхищение. За изграждането и обогатяването на столицата Преслав отговаря българският княз, а по–късно и цар Симеон Велики. Изключителен държавник, воин и книжовник, Симеон I успява да превърне Преслав във втори по величие град в Югоизточна Европа след столицата на Византия. Тук работят най-великите и талантливи за времето си български книжовници – Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Тудор Доксов и други.
Отпътуване обратно. Пристигане късно вечерта.